Фактите безспорно съществуват.

Ако казвате: „Светлината е по-бърза от звука“, а някой твърди обратното, то очевидно вие сте прави, а той греши. Едно просто наблюдение, а именно, че светкавицата предшества гръмотевицата, доказва вашата правота. Така че не само сте прави, но и знаете, че сте прави.

Има ли его, което да участва в това? Възможно е, но не е задължително да има. Ако чисто и просто казвате това, което знаете, че е вярно, егото не се намесва, тъй като отъждествяване няма. Отъждествяване с какво? С ума и умствената позиция. Ала в думите ви може лесно да се промъкне такова отъждествяване. Ако откриете, че казвате: „Вярвай ми, знам това.“ или „Ама защо никога не вярваш на думите ми?“, значи егото вече се е промъкнало в ситуацията. И се крие в думичката „ми“. Едно простичко изказване: „Светлината е по-бърза от звука“, макар да е вярно, сега вече започва да служи на една илюзия, на егото. То се заразява с фалшивото усещане за „аз“, то става персонализирано, превръща се в умствена позиция. „Аз“ се усеща смалено или обидено поради това, че някой не вярва на думите му.

Егото приема всичко лично.

В резултат възникват емоции, отбранителност, понякога дори агресивност. Истината ли защитавате? Не, истината така или иначе не се нуждае от защита. Защитавате самите себе си, или по-скоро илюзията за себе си, изградения от ума заместител. Още по-точно ще е да се каже, че самата илюзия защитава себе си. Ако дори простото и непосредствено царство на фактите се поддава на его изопачаване и илюзия, какво остава за по-малко осезаемото царство на мненията, гледните точки и преценките, всички те — мисловни форми, които могат лесно да се проникнат от усещането за аза.

Всяко его смесва мненията и гледните точки с фактите.

Освен това, то не може да направи разлика между едно събитие и реакцията си на събитието. Всяко его е майстор на избирателното възприемане и изопачената интерпретация. Единствено чрез осъзнатостта, а не чрез мисленето, можете да разграничите факта от мнението. Единствено чрез осъзнатостта можете да прозрете: „Това е една ситуация и това е гневът, с който тя ме изпълва“, и да потърсите други начини да подходите към ситуацията, други начини да погледнете на нея и да се справите с нея. Единствено чрез осъзнатостта можете да видите ситуацията или човека в тяхната пълнота, вместо да възприемате една ограничена гледна точка.

Екхарт Толе, „Нова земя.“ , глава 3