Да носиш миналото със себе си

Веднъж се случило монасите Тадзан и Екидо да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, те срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.
Монасите продължили пътя си в мълчание.
Пет часа по-късно, когато вече приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-после заговорил за това, което го гнетяло:
– Ама защо взе на ръце онова момиче? – запитал той. – Ние, монасите, не бива да постъпваме така.
– Оставих я на земята преди часове – отвърнал му Тадзан – Ти още ли я носиш със себе си?
Хареса ли ти този текст?
[Общо: 1 Средно: 5]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Къде е истинското могъщество

Къде е истинското могъщество

Веднъж Буда бил заплашен със смърт от бандит, наречен Aнгулимал. – В такъв случай бъди добър и изпълни моето предсмъртно…
Пеперудите и огъня

Пеперудите и огъня

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала…
Аз съм огледало ...

Аз съм огледало ...

Един ден Буда и неговият ученик Ананда, посетили Варанаси. В центъра на града срещнали човек, който спрял Буда и му…