Да носиш миналото със себе си

Веднъж се случило монасите Тадзан и Екидо да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, те срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.
Монасите продължили пътя си в мълчание.
Пет часа по-късно, когато вече приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-после заговорил за това, което го гнетяло:
– Ама защо взе на ръце онова момиче? – запитал той. – Ние, монасите, не бива да постъпваме така.
– Оставих я на земята преди часове – отвърнал му Тадзан – Ти още ли я носиш със себе си?
Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Аз съм огледало ...

Аз съм огледало ...

Един ден Буда и неговият ученик Ананда, посетили Варанаси. В центъра на града срещнали човек, който спрял Буда и му…
За змията и човешката природа

За змията и човешката природа

Eдин мъж видял yмиpaщa змия в зaпaлeн oгън и peшил дa я cпacи. Koгaтo я извaдил oт тaм, тя гo…
Двата вълка в нас

Двата вълка в нас

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето,…