Да се покориш, без да се промениш

Шъ Чънии видял Лаодзъ и го попитал:

– Чувал съм, че вие сте мъдър човек, учителю, и затова дойдох да се запозная с вас. Дългият път не ме спря. Минах през девет планини и девет реки, краката ми се покриха с мазоли, но не се отказах. Сега виждам, че вие не сте мъдрец, край мишите дупки има разсипани зрънца ориз, да го хвърляте безразборно е немилосърдно. Имате си предостатъчно както суров, така и варен, но вие продължавате да го събирате и трупате до безкрайност.

Лаодзъ останал безразличен и мълчалив. На другия ден Шъ Чънци отново го срещнал и казал:

– Вчера ви се надсмях. Защо днес сърцето ми искрено отказва да го стори?

– Аз самият смятах, че съм се отървал от тези, които ловко жонглират с думите, за да се правят на проницателни и мъдри. – отговорил Лаодзъ. – Ако вчера ме бяхте нарекли вол, и аз бих се нарекъл така, ако ме бяхте нарекли магаре, щях да се съглася с вас. Ако един човек срещне някаква същност и й даде название, а ти не го приемеш, ще си навлечеш беда от този човек. Аз се покорих не защото бях покорен, а защото, покорявайки се, не се измених.

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 2 Средно: 5]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Притча за орлите и силата на любовта

Притча за орлите и силата на любовта

Момче и момиче били силно влюбени един в друг. Един ден отишли при един мъдрец и го попитали. – Днес…
Мъдрият самурай

Мъдрият самурай

Мъдър самурай обучавал младите си ученици на бойно изкуство. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж по…
Всичко е в твоите ръце

Всичко е в твоите ръце

Някога отдавна в един древен град живеел тибетски монах, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж: –…