Егото и известността

Добре познатото явление „да изпуснеш името“, т.е. уж случайно да споменеш името на някой прочут познат, е част от стратегията на егото да постигне превъзходство над другите и в очите на другите, и по този начин в собствените си очи, чрез асоциация с някоя „важна личност“. Проклятието на това да си прочут в наше време е, че същността на човека напълно се засенчва от колективния умствен образ, създаден за него. Повечето хора, с които се среща един известен човек, искат да подсилят своята идентичност, умствения образ на това кои са те, чрез сближаването си с него.

И самите те може би не съзнават, че изобщо не се интересуват от личността, а само от това как да усилят оказващото се в крайна сметка фиктивно усещане за себе си. Те вярват, че чрез прочутата личност ще станат нещо повече. И се опитват да придадат завършен вид на себе си чрез него, или по-скоро чрез умствения образ, който са си изградили за прочутия човек, една по-голяма от живота колективна концептуална идентичност.

Абсурдното надценяване на известността е само едно от многобройните проявления на его-лудостта в нашия свят. Някои прочути личности изпадат в същата грешка и се отъждествят с колективната фикция, с имиджа, който хората и медиите са създали за тях, и започват да гледат на себе си като на по-висши от обикновените смъртни. В резултат те все повече се отчуждават от себе си и от останалите, стават все по-нещастни, все по-зависими от трайността на своята популярност. Заобиколени единствено от хора, които подхранват раздутия образ, който са си създали, те стават неспособни да създават истински човешки връзки.

Алберт Айнщайн, почитан и определян като почти свръхчовек, макар че е един от най-прочутите хора на земята, никога не се е отъждествявал с имиджа, който колективният ум си е изработил за него. Той си остава скромен, лишен от его. И говори за „гротескното противоречие между това, което хората смятат за мои постижения и притежавани от мен способности, и това, какъв съм в действителност и какви са моите способности“.

Поради тази причина е трудно една прочута личност да има истински човешки връзки с останалите.

Истинска е онази връзка, която не е доминирана от егото с неговото създаване на образи и търсене на самото себе си.

В една истинска връзка съществува насочен навън поток на открито, съзнаващо внимание към другия и този поток не съдържа никакво желаене на каквото и да било.

Това съзнаващо внимание е Присъствието. То е предпоставка за всяка автентична човешка връзка. Егото винаги или желае нещо, или, ако смята, че няма какво да получи от другия човек, изпитва върховно безразличие: не му пука за теб. И така, трите преобладаващи форми на его-връзките са: желаене, възпрепятствано желаене (гняв, негодувание обвинение, оплакване) и безразличие.

 

Екхарт Толе, „Нова земя.“ , глава 3

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Всичко, което има власт над теб, е тук, за да те научи как да си взимаш силата обратно

Всичко, което има власт над теб, е тук, за да те научи как да си взимаш силата обратно

Всичко, което те дразни е тук, за да те научи на търпение. Всеки, който те изоставя е тук, за да…
Изкуството на "действието без действие"

Изкуството на "действието без действие"

„Не се бори със себе си, отпусни се. Не се опитвай да изградиш около себе си скеле от характер, от…
За самотата и ...

За самотата и ...

Тези дни толкова много хора търсят партньор, сродна душа, своята „друга половинка“. Те се чувстват непълни, „единични“ без онзи „специален…