Днес е Сирни Заговезни. Ден за прошка.

Ден, а дали само в този ден трябва да искаме прошка?

Въртях времето в главата си и видях един приятел Раджеб Мустафов.

Рядко се виждаме. За по няколко дни. Дни, в които времето спира, в приятни приказки. Обикновено лятно време. Седим и си говорим. Пием си мастичката, а покрай нас деца и тишина.

И идва момента на раздялата.

Аз и той. Врата.

Прегръдка топла и неговите слова:

– Извинявай, ако има нещо.

Кратко, точно и ясно.

Дълго време съм медитирал над тези слова и днес … разбрах.

Прошка не се иска на определен ден.

Прошка се иска сега.

Алкохолът замъглява съзнанието, чувството за вечерен час е притъпен и едва ли някой помни какво е изрекъл. Но. Може да се извиниш днес и при това без да се чувстваш  виновен.

Просто ей така.

Може да си препил и да си изрекъл грешни слова. Може детето ти да е създало неудобство. Може да си се отнесъл с часа. Може и какво ли още не. Не знаеш. За това си готов да го признаеш с „Извинявай, ако има нещо.“

Сега. А не някой ден.

Благодаря, приятелю!