Изкуството да се живее

Животът на повечето хора е фрагментиран, разделен с на професионален живот, религиозен живот, семеен живот, сексуален живот и т.н. Ние не сме цялостни. Гледаме на живота от определена гледна точка, изхождайки от някое умозаключение или идеалистична концепция. Всичко това е фрагментиран, непълен възглед за живота. Можем ли да се изправим лице в лице с проблема, подхождайки към живота по различен начин, който не е фрагментиран? След като осъзнаем и признаем, че не сме цялостни същества и в нас едно желание постоянно се противопоставя на друго желание, възможно ли е да видим проблема от различна гледна точка?

Защо имаме проблеми? Имаме многобройни проблеми в живота, а проблемите в обществото, което е много сложно, изкуствено, пренаселено, лошо управлявано и т.н., са още повече. Изглежда, че решаването на един проблем води до появата на други проблеми. Защо имаме проблеми и възможно ли е да разгледаме проблема с ум, който не е трениран да решава проблеми?

Нека се спрем на този въпрос. Ние тръгваме на училище много млади, на възраст пет или седем години. Като деца ние сме изправени пред проблеми – как да пишем, как да четем, как да изучаваме математика. Така още от детството нашият ум е обусловен, приучен е да решава проблеми. Човек отива в колежа, където отново е изправен пред проблеми, след това учи в университета, започва работа, изпълнява различни дейности в професията, а проблемите следват един след друг. Умът ни е изпълнен с проблеми. И ние винаги очакваме решения от ума, който е трениран да решава проблеми. Как обаче умът ще реши проблемите, ако самият той не е свободен от проблеми?

Нашите умове са тренирани и обусловени още от детството да решават проблеми. Тъй като умът е приучен да решава проблеми, той винаги търси решения. Това не е разбиране на самия проблем, а търсене на решение на проблема. Възможно ли е да имаме ум, който не е обусловен от проблемите?

Сега умът ни е обусловен да решава проблеми, но ние никога не намираме решение на проблемите. Проблемите се увеличават все повече и повече. Защо? Дали защото обусловеният ум, затънал в проблеми, не може никога да ги реши? Възможно ли е да имаме ум, който не е трениран да решава проблеми и затова е способен да разбира проблемите? Има ли разлика между решаването на проблема и разбирането на проблема? Може би осъзнаването на проблема съдържа в себе си неговото решение.

Да вземем един съвсем обикновен пример. Никога не сме преставали да воюваме. Хората водят войни, откакто са се появили на земята. Ние и досега не сме успели да решим проблема на войните. Намерили сме начин да убиваме хората по-ефикасно и наричаме това прогрес. Това не е шега. Сменяме една организация с друга. Преди имаше Общество на народите, сега се нарича Обединени нации, но войните продължават. Сменяме една организация с друга, като се надяваме, че това ще реши проблема. Така умножаваме проблемите, но не слагаме край на войните.

Причина за войните са национализмът, икономическото разделение, местното разделение. Ние сме разделени поради езикови, расови, религиозни, икономически и културни различия. Всички ние обаче сме хора, които страдат, изпитват болка, тревога, отегчение, самота и отчаяние. Ние не се заемаме с тези неща, а искаме да решим проблеми, чиито причини ни се струват външни. След като умът ни осъзнае и разбере, че още от детството е научен да решава проблеми, способен ли е той да се освободи от тази обусловеност и след това да се заеме с проблемите? Ще направите ли това сега? Можем ли да осъзнаем, да разберем, че човешкият ум още от самата поява на живота непрестанно се е борил с проблемите и се е опитвал да намери правилното решение? Можем да намерим правилния отговор само ако признаем, че човешкият ум е обусловен да решава проблеми и докато продължава в тази насока, никога няма да намерим верния отговор.

Ако човек не се разбира с жена си, се развежда, намира друга жена и отново се развежда. Ако човек има достатъчно време и енергия, то той участва в тази масова игра, която е обхванала целия свят.

Но проблемът не е в развода и всички усложнения в отношенията, необходимо е да разберем дълбочината и смисъла на връзките. Както посочихме, отношенията са едно от най-важните неща в живота. Не става дума за емоционалното изразяване, раздразнението и невротизма във връзките, а за дълбочината на отношенията, но ние никога не се замисляме за това. Ние искаме да решим проблема на отношенията, но така никога не го решаваме. Броят на психиатрите и психотерапевтите се умножава по целия свят, но тези специалисти не решават проблемите, защото не осъзнават тяхната дълбочина.

Ние би трябвало заедно да разгледаме изкуството да се живее. Какво представлява изкуството да се живее? Има поетично изкуство, живописно изкуство, изкуство да се готви и т.н. Ние обаче никога не се замисляме какво представлява изкуството да се живее, което вероятно е най-великото изкуство. Има ли такова изкуство или това е само съдба, някаква генетична, биологична случайност? Ако превърнете този въпрос в проблем, тогава изхвърляте изкуството през прозореца.

Нека заедно да се опитаме да разберем какво означава изкуството да се живее, като разгледаме думата изкуство в цялата й дълбочина и значимост, а не само като съдържанието на някой музей. Как бихте отговорили, ако ви попитат какво представлява изкуството да се живее? Ако отговорите по пресметлив, емоционален, романтичен начин, тогава вашият отговор няма смисъл. Вярно ли е това? Ако отговоря емоционално – о, изкуството да се живее е най-висш стремеж или изкуството да се живее е най-висшата интелектуална дейност – това би било чиста безсмислица, защото отговорът е частичен и непълен. Или ако заявите, че изкуството да се живее означава да имате холистичен възглед за живота – звучи прекрасно, но фактически не е вярно. Тогава какво е изкуството да се живее? Очевидно, то означава да не се изживява никакъв конфликт. Умът, който постоянно се намира в конфликт, е изпълнен с проблеми и е загрижен за себе си. Затова той неизбежно е ограничен ум. Ако човек мисли за себе си, например, как да медитира, може ли да медитира, тогава самата медитация е егоизъм, тоест конфликт. А изкуството да се живее означава живот без конфликти.

Но постижимо ли е въобще това? Можете ли да разберете противоречивите елементи в живота си, например когато дадено ваше желание се противопоставя на друго? Вие познавате тази двойственост. Докато има егоцентризъм, ще има и конфликт, защото егоцентризмът е ограничено, дребнаво, маловажно явление. Слушате всичко това, но продължавате да живеете no същия начин. Казвате, че в съвременното общество е невъзможно да се живее без егоцентризъм. Но опитвали ли сте някога? Живели ли сте някога без егоцентризъм, макар и един ден, без да мислите за себе си? Даже само за един час? Опитайте и вижте какво би станало. Вие не се ангажирате с нищо. Можете да се върнете към егоизма си и никой няма да ви каже дали това е правилно, или неправилно, тъй като егоизмът е нормалното състояние на хората. И така, опитайте наистина да го направите, макар и само за един час, направете го и вижте какво ще стане. Ако го направите за час, ще можете да продължите и за по-дълго време. Това ще ви даде огромна енергия и чувство на голяма страст, но не на похот, а страст да доведете до край фундаменталното дело, с което сте се заели.

Какво представлява вниманието? Физическо действие ли е то? Действие на мисълта ли е? Дали вниманието е изява на желанието, което е самата същност на волята? Как възниква вниманието? Можете ли да се научите как да внимавате леко, естествено, без да полагате усилия, без да сте учили в колеж, без да следвате учението на някой гуру, без да сте се тренирали? Ще разгледаме въпроса, а не неговия отговор.

Вниманието означава да чувате не само с ушите си, а да чувате и без тях. Вниманието предполага също виждане, долавяне, визуално възприемане, а също така и виждане с вътрешното око. Вниманието означава също учене. То включва тези три неща: виждане, чуване и учене.

Какво представлява ученето? Дали то е запомнянето, което практикуваме в училище, в колежа, в университета, дали е запаметяването и натрупването на знания от книгите, от професорите, от учителите и т.н.? Това е събиране на познания и ползването им умело или пък не толкова умело. Чиракът на майстора дърводелец изучава дървото, различните видове, посоката на влакната, красотата, чувството на допир с дървото, както и инструментите, с които работи. Той се учи и натрупва опит в продължение на дни, месеци, събира познания за дърводелството. Ние наричаме този процес учене. Очевидно такова учене е ограничено, защото всяко знание е ограничено в настоящето, в миналото или в бъдещето. Има ли обаче учене, което не е ограничено?

Има ли учене, което не е процес на натрупване на познания и което предполага не само чуване на думи, осъзнаване на значението на думите и реакциите към тях, отклик на някои предпочитани думи като любов u омраза, но което включва разбиране без предразсъдъци и без използване на думи? Можете ли да погледнете едно дърво, без да използвате думата „дърво“? Това означава да наблюдавате, без да имате никакъв мотив, без посока, така че мрежата на мисълта да не блокира разбирането. Ученето представлява безкраен процес.

Вниманието включва всичко това. Началото на вниманието започва с осъзнаването. Осъзнаваме ли околната обстановка, докато седим тук, наблюдаваме ли я, без да употребяваме и една дума? Но в това състояние на осъзнаване започвате да преценявате – харесвам тази синя риза повече от дрехите, които нося аз, вашата прическа ми харесва повече от моята. Винаги сравняваме, преценяваме, което представлява избор. Можем ли да осъзнаваме, без да правим избор?

Ако го постигнем, започваме да разбирахме, че осъзнаването е нещо съвсем различно от съсредоточаването. Съсредоточаването означава да концентрираме всичките си мисли върху един предмет, една страница или някоя дума. Означава да изключим всички други мисли, което създава противопоставяне на останалите мисли и действа много ограничаващо. Значи съсредоточаването е ограничаващо. Когато вършите нещо обаче, трябва да се концентрирате. Когато миете съдове, трябва да го правите много внимателно, като използвате подходящ миещ препарат и вода. Това ви е известно. Осъзнаването без избор, което означава без концентрация, е осъзнаване, без да имате мнение, без да оценявате, без да осъждате, сравнявате и едва тогава да действате. Това е вниманието, което възниква естествено.

Когато слушам някаква вълнуваща история, която ми разказвате, аз ви слушам много внимателно. Когато вие ми говорите за нещо много сериозно, аз съм толкова нетърпелив, жаден да разбера какво ми казвате, че ви отдавам цялото си внимание. Забравям за своите мисли и изпитвам огромен интерес към онова, което ми разказвате. Затова съм се превърнал във внимание, цялото ми същество иска да разбере това, което ми казвате. В това внимание Азът отсъства. Разбрахте ли? Когато ви слушам с такова огромно внимание, при което цялата ми енергия е отдадена да ви разбере, аз не миеш за себе си. Затова в мен няма център, който казва: „Аз трябва да слушам“.

 

Джиду Кришнамурти, „Беседи за търсене на смисъла.“

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

За самотата и ...

За самотата и ...

Тези дни толкова много хора търсят партньор, сродна душа, своята „друга половинка“. Те се чувстват непълни, „единични“ без онзи „специален…
Останете присъстващи

Останете присъстващи

Оставете хората да минават през каквото трябва да минат в момента! Те са уморени и искат да си починат. Изтощени…
Изкуството да се умира

Изкуството да се умира

Страхувате се от смъртта, както и повечето хора по света. Това е един от фундаменталните страхове в живота. Всички знаем,…