Към мира и свободата през конфликта

Всеки от нас жадува за мир. Мирът, който търсят човешките същества, е по-скоро бягство, защото ние искаме да намерим такава форма на съществуване, в която умът ни да получи убежище. А възможно ли е да продължим по тоя път през всички конфликти и по тоя начин да намерим реалния мир? Ако вътрешният ни конфликт можеше да се отстрани напълно, извън рамките на съзнанието, ние възможно, бихме могли да достигнем мир.

Аз говоря не за мира, за покоя на психиката и мозъка, това е нещо съвсем друго. За да достигнем това разбиране за мира, е необходимо да установим понятието конфликт.

Конфликтът възниква с понятието проблем. Повечето от нас имат доста проблеми: социални, икономически, идеологически, във връзка с половите взаимоотношения, с хората и т.н., и като правило, тези проблеми остават нерешени.

От ден на ден, от месец на месец, живеем с тия проблеми, които като товар тегнат върху ума и сърцето ни. Ние не сме способни да се наслаждаваме на живота, да бъдем безгрижни. Всичко, до което се докосваме – Любов, Бог, взаимоотношения и всичко останало, в края на краищата се превръща в някакъв грозен, смущаващ ни проблем.

Ако аз се привързвам към човека, това става проблем, тогава търся начин да унищожа привързаността. Ако обичам, виждам  че са неизбежни ревността, копнежът, страхът.

И като не знаем, как да  разрешим тия проблеми, ние обикновено ги влачим след себе си, при което не е възможно да ги решим. Борбата за място в живота, стремежът за изява на собственото “аз”, ни тласка в порочен кръг, в който всичко става проблем и конфликт. Ние постоянно сме в конфликт със себе си, със съседите, с целия свят. И всеки от нас знае невероятната тежест на тия конфликти.

Възможно ли е да се освободим от тях?

Как да пристъпим към тоя процес? Ясно е това, че без да разберем конфликта до край, на всичките нива на съзнанието, не можем да останем свободни, не можем да разберем истината. Умът, в състояние на конфликт, е объркан. Известно ви е, че има начини да се избяга от конфликта – чрез алкохола, жените, църквата, Бога, чрез достигане на пределна степен на интелектуално развитие, чрез натрупване на знания, чревоугодие или просто слушане на музика. Но, също така е известно, че нито един от тия пътища, не разрешават проблема на конфликта, нещо повече – конфликтът се засилва. Съзнанието е резултат на хилядолетен опит, не е ли така? Във формирането на съзнанието са взели участие влиянието на расата, нейната култура. Тези влияния оказват въздействие при общуването на личността с членовете на семейството, с другите хора, също и в процеса на образованието. Резултатът на всички тия влияния е нашето съзнание.

Ако следите психиката си, ще забележите, че винаги съществува раздвоение, наблюдаващ и обект на наблюдение. Чувствата, мисълта, желанието, волята, речта са части на едно цяло, а именно – на нашето съзнание, в което постоянно присъства мисълта и мислещият. Може да възникне въпрос “Не може ли да се избегне подобна двойственост на съзнанието?”. Съществува ли наистина този свидетел в мисълта, или самата мисъл го е създала като опорна точка за процеса на усещането и мисленето? Необходимо е да разберем всичко това докрай. Трябва да изследваме всичките съставки на съзнанието, всичките потайни части на ума и сърцето, всичките тайни скривалища, в които се крият противоречията.

Нашият ум така е свикнал да бяга, че бягството е станало за него по-важно, отколкото фактът, от който иска да избяга.

Да разгледаме ревността. Повечето от нас са ревниви и завистливи в различна степен. Ако се съгласите с факта на вашата ревност, без да се оправдавате и осъждате, какво става в случая? Не се ли превръща ревността ви в дума? А  нали е известно, че думата има огромно емоционално съдържание, въздействащо на нервната система? Също така думата “ревност”, има определена тежина. Ако отхвърлим думата, ще остане само чувството. Това чувство, а не думата се явява факт.

За да изследваме чувството, без думи, е необходимо да бъдем свободни от всякакво осъждане или оправдание. Ако разгледаме факта, без участието на думи, протича процес, но не интелектуален, а такъв, при който фактът действа сам по себе си. В резултат на това, няма нито противоречие, нито конфликт.

ДА ОТКРИЕШ, че има мисъл, и няма мислещ – значи да изпиташ необикновено усещане.

Изпитвайки това, ще разберете, че можете да живеете в този свят без противоречия, тъй като тогава ви е необходимо малко от това, което ви е задоволявало по-рано. Човек с големи потребности: сексуални, емоционални, психологически или интелектуални, зависи от други хора, а от момента на появата на зависимостта, възникват противоречия и конфликти.

Когато умът се освобождава от състоянието на конфликт, в душата се ражда съвсем ново състояние. Думата “мир”, не подхожда напълно на това състояние. Това не е мирът, обещан в рая, след смъртта ни, не ще го намерим в нито една идея. Това състояние възниква, когато са напълно прекратени всички вътрешни конфликти, вътре в нас няма никакви потребности, даже потребност от Бога, а има само безкрайно движение, неподвластно на никакви въздействия.

Въпрос: Как можем да ползваме свободата без да се избавим от желанията? Нима желанието ще изчезне, ако се отнесем към него без порицание?

Отговор: Желанието е източник на зло, тъй като възбужда най-различни конфликти и противоречия. Трябва да разберем, че всякаква форма на порицание на желанието, е един вид отклонение от разбирането му. Нали, за да избегнем желанието, неговите горчиви последици, ние досега го осъждахме или го приемахме и се наслаждавахме. Но и едното, и другото довеждат неизбежно и болката.

Да разберем значението, смисълът на желанията, да живеем с тях, да разбираме, ДА ГИ ГЛЕДАМЕ В ЛИЦЕТО, без каквото и да било осъждане – това изисква огромно търпение в процеса на наблюдение върху себе си. Докато казваме, че това желание е добро или лошо, докато се питаме: “Трябва ли да му се противопоставям или не?” – в целия този процес, ние усещаме отделението си от желанието и с това неизбежно създаваме конфликт.

Разбирането се достига по пътя на ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ В СЕБЕ СИ и при пълно спокойствие. Трябва дълбоко да слезем в себе си, да си задаваме въпроси, да се стремим да видим защо осъждаме и кое е обектът на нашето търсене. Тогава, като резултат на това изследване, при което не се прави никакъв избор, вие ще усетите, че може да се живее с желанието, и че то има съвсем друг смисъл. Да се живее с желанието, значи ДА ОТКРИЕШ в себе си състояние, при което съвсем няма противоречия. Това значи, че съществува любов, без ненавист, без ревност, без всякакво отвръщане, да откриеш това сам е изумително усещане.

 

Джиду Кришнамурти , “THERE IS NO THINKER, ONLY THOUGHT” , беседа ТРЕТА

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Значението на пълното внимание

Значението на пълното внимание

Ние никога не се намираме в състояние на пълно внимание, вследствие на което нашите реакции и отговори имат ограничен характер,…
Щом свършиш работата, се оттегли

Щом свършиш работата, се оттегли

По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш. Направиш ли острието твърде остро, то скоро ще стане тъпо. Струпай куп…
За потребностите, страстите и любовта

За потребностите, страстите и любовта

За да разберем желанието, с всичките му конфликти и мъчения, трябва да разберем какво представлява потребността. Струва ни се, че…