Освобождаване от себеидентификацията

Когато от племенните култури възникват първите древни цивилизации, определени хора поемат определени функции: функцията на владетел, жрец или жрица, воин, земеделец, търговец, занаятчия, работник и т.н. Развива се класова система.

Вашата функция, с която в повечето случаи се раждате, определя вашата идентичност, определя кой сте в очите на другите, както и в собствените ви очи. Функцията се превръща във ваша роля, макар и да не се осъзнава като роля: тя е това, което сте, или мислите, че сте. Само изключително редки по онова време хора, например Буда и Иисус, съзират колко неуместно е да се говори за каста или социална класа, вникват в естеството й на идентификация с формата, една обусловена и времева идентификация, скриваща светлината на необусловеното и вечното, която грее във всяко човешко същество.

В съвременния свят социалните структури са по-слабо фиксирани, по-малко предопределени в сравнение с миналото. Въпреки че повечето хора, разбира се, все още са обусловени от заобикалящата ги среда, те вече не придобиват автоматично функцията и идентичността си.

Всъщност в съвременния свят все повече хора не могат да открият къде точно се вписват, каква е целта в живота им и дори кои са те.

Обикновено поздравявам хората, когато ми кажат: „Вече не знам кой съм“. Те ме поглеждат недоверчиво и ме питат: „Ама да не би да смятате, че е добре да не знам?“. Тогава им казвам да се поразровят малко в проблема.

Какво означава да си объркан? „Не знам“ не е объркване.

Объркване е, когато смяташ: „Не знам, но трябва да знам“ или „Не знам, но ми е нужно да знам“. Възможно ли е да се освободиш от убеждението, че трябва или е нужно да знаеш кой си? С други думи, можеш ли да престанеш да си търсиш концептуални дефиниции, които да ти дадат усещане за аза ти?

Можеш ли да престанеш да търсиш идентичността си в сферата на мисленето!

Когато се освободиш от убеждението, че трябва да знаеш или че ти е нужно да знаеш кой си, какво става с объркването? Внезапно се оказва, че то си е отишло. Когато напълно приемеш, че не знаеш, навлизаш в състояние на покой и яснота, което е много по-близко до това кой в действителност си, отколкото може да бъде каквато и да е мисъл. Да дефинираш себе си чрез мисленето означава да ограничиш себе си.

Екхарт Толе, „Нова земя.“, глава 4

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Родителството: роля или функция

Родителството: роля или функция

Много възрастни хора играят роли, когато говорят на децата си. Използват глупави думички и звуци. Говорят отвисоко на детето. Не…
Щастието като роля и истинското щастие

Щастието като роля и истинското щастие

„Как си?“ „Страхотно. От добре по-добре.“ Вярно ли е това или не? В повечето случаи щастието е роля, която хората…
Временни роли

Временни роли

Ако сте достатъчно пробудени, достатъчно осъзнати, че да сте в състояние да наблюдавате взаимодействията си с другите хора, ще откриете,…