Реагиране и чувство на обида

Макар обикновено именно негодуванието да е емоцията, която съпровожда оплакването, оплакването може да бъде съпроводено и от някоя по-силна емоция, като например гняв или някаква форма на разстройване. Чрез по-силните емоции то се зарежда с повече енергия. Оплакването в такива случаи се превръща в реагиране, друга форма на начините, по които егото усилва себе си. Има много хора, които са винаги в очакване да се случи следващото нещо, срещу което да реагират, което да ги раздразни или обезпокои, и неизменно намират такова бързо-бързо. „Това е посегателство срещу личността ми – казват те, и продължават: — Как се осмеляваш да…“ или „Постъпката ти (примерно) ме кара да негодувам“. Те са пристрастени към това да разстройват себе си и да изпитват гняв така, както други са пристрастени към някой наркотик. Чрез реагиране срещу това или онова те утвърждават и усилват усещането за аза си.

Дълготрайното негодувание е „чувство на обида“. Да се чувствате засегнати, обидени, означава да се намирате в постоянно състояние на „против“ и поради тази причина чувството на обида съставлява важна част от егото на повечето хора. Колективното „чувство на обида“ може да оцелее в продължение на векове в психиката на един народ или едно племе и да подклажда безспирен цикъл на насилие.

Да се чувствате засегнати е силна негативна емоция, свързана със събитие, понякога случило се в далечното минало, което се поддържа живо чрез натрапчивото мислене, чрез повтарянето отново и отново на историята, в главата ви или пред слушатели, за това „какво някой ми е направил“ или „какво някой ни е направил“. Това чувство на обида ще прехвърли заразата си и върху други области от живота ви. Например, докато мислите и изживявате своята обида, нейната негативна емоционална енергия може да изопачи възприятието ви на някое събитие, случващо се в настоящето, или да повлияе на начина, по който говорите или по който се държите срещу някого в настоящето. Едно-единствено силно чувство на засегнатост може да зарази много области от вашия живот и да ви задържи в хватката на егото.

Нужна ви е честност, за да надникнете в себе си и да проверите дали още храните чувство на обида, има ли някой в живота ви, на когото не сте простили напълно, има ли „враг“. И ако има такова нещо у вас, осъзнайте чувството си на засегнатост както на нивото на мисленето, така и на нивото на емоциите, т.е. осъзнайте мислите, които поддържат обидата жива, усетете емоциите, с които тялото съпровожда тези мисли. Не се и опитвайте да се освободите от чувството на обида. Да се опитате да се освободите от него и да простите, не работи. Опрощаването настъпва по напълно естествен начин, когато видите, че единствената цел на чувството за засегнатост е усилването на фалшивото усещане за аза ви, поддържането на егото. Видите ли това, се освобождавате. Проповядваното от Иисус „простете на враговете си“ е в същността си разплитане на една от основните его структури в човешкия ум.

Миналото не притежава никаква власт да ви попречи да бъдете настоящия човек. Единствено вашата скръб по миналото може да ви попречи. А какво е чувството ви на обида? Носеният от вас товар на старите мисли и емоции.

 

Екхарт Толе, „Нова земя.“ , глава 3

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Три изкуства във всекидневния живот

Три изкуства във всекидневния живот

Трябва много ясно да разберем и да усвоим изкуството на слушане, изкуството на виждане и изкуството да се учим. Думата…
Молитва към живота

Молитва към живота

Разруши у мен, всичко, което трябва да бъде разрушено. Укрепи това, което се нуждае от укрепване. Използвай ме. Твори чрез…
Родителството: роля или функция

Родителството: роля или функция

Много възрастни хора играят роли, когато говорят на децата си. Използват глупави думички и звуци. Говорят отвисоко на детето. Не…