Свободата като самосъзнание

Струва ми се, че винаги е трудно да се започне общуване, когато става дума за сериозни неща. По-лесно се постига контакт, ако не се ограничим с чисто словесно ниво на общуване. Думите имат за цел да съобщят, да предадат нещо, но сами по себе си не са кой знае колко важни.

Болшинството от нас общува на нивото на думите и затова контактът е затруднен.

За да се установи пълен контакт, необходимо е да се задействат три нива: словесно, интелектуално и емоционално.

Преди всичко е необходимо да разберете, че пред вас не се намира индус, представител на Изтока. Нашите проблеми са общочовешки проблеми. Ние се стремим да разберем проблемите на човечеството като цяло. Думата “разбирам”, аз употребявам в определен смисъл.

Разбирането се постига не на думи, не със съгласие или разнообразие след обсъждане.

Ако искаме да разберем казаното, ние трябва да се отнесем към него без предубеждения, без да вярваме, без да подлагаме на съмнение, а само да слушаме.

Слушането е голямо изкуство. То изисква пълен покой на ума. У повечето от нас се намира той в непрестанна дейност, което пречи на разбирането. Умът, в който възникват мисли и отговори на сигналите, се явява склад на паметта, резултат от опита и времето. Ето защо не може да има разбиране, ако той се намира в постоянна възбуда, непрекъснато реагира на въпроси, или е зает със сравнение, анализ.

Да слушаш, не означава да одобряваш, да осъждаш, или да преиначаваш казаното. Слушането е да виждаш факта изцяло с желание да го разбереш. Затова, умът трябва да е много спокоен и същевременно оживен, за да е способен на правилно и рационално действие, без сантименталност и емоционалност.

Само при такива условия, е възможна беседата за проблемите на човешкото съществуване като цялостен процес, а не взет на части. Ако нашите интереси засягат само външните актуални събития и не се явяват като резултат на развитието на нашия разум, тогава всички наши проблеми също ще се умножават и растат.

Психиката и умът ни се механизират. Ние сме подложени и се поддаваме на най-различни влияния. Механично изпълняваме работата си. Нашите взаимоотношения се осъществяват автоматично. Електронните машини почти не се различават от нашия ум. Разликата е само в това, че хората са по-изобретателни, защото са ги построили. В това няма никаква свобода, а ако няма свобода, няма и творчество, тъй като последното е осъществимо само когато има свобода.

СВОБОДАТА е нещо различно от думата, която я означава. Свободата е състояние на ума. Трябва да решим сами за себе си, можем ли да освободим ума си с помощта на опит, по пътя на самопознанието, при интензивен поиск. Страхът, смъртта, честолюбието, медитацията и много други проблеми се нуждаят от отчетлива мисъл и голяма енергия.

Ако наблюдаваме, не само външните събития, а също така и това, което става в нас, ще забележим, че се явяваме роби на известни идеи и авторитети. Но, за да намерим ИСТИНАТА, не е необходимо да изповядваме каквато и да било религия. Трудно е да не се поддадем на този или онзи начин на мислене или действие. Съмнявам се, дали въобще някога сте опитвали да не принадлежите към нещо.

Лесно е да се отхвърли нещо, когато знаем последиците. На практика, обаче, става преход от една тъмница към друга. Но, ако не се откажете от всички тъмници и неволи, без да знаете занапред какво ще стане с вас, тогава ще се озовете в пълна самота, извън всякакви влияния. Само в тоя случай можете сами да разберете какво е ИСТИНАТА, и то, не само в тоя свят на всекидневно взаимно съществуване, но и свръх пределите на всички земни измерения. Само тогава, ще разберете, че зад пределите на пространството и времето съществува реалност.

Но, за да открием ИСТИНАТА, трябва да осъществим отречение от собственото “аз” – в това се състои свободата. Вие не можете да тръгнете на далечно пътешествие, ако сте привързани към нещо: към страната си, към традициите, към своите привични форми на мислене. Образно казано, това е все едно да сте привързани към стълб.

Не сме свободни външно: зависими сме от нашата вяра, от работата си, от взаимоотношенията си с жените, съпрузите, децата, от идеите и обществената си дейност. Не сме свободни и вътрешно, тъй като не знаем какво представляват собствените подбудителни причини, импулси, неосъзнати потребности. Следователно, не притежаваме, нито външна, нито вътрешна свобода.

И така, ако пожелаете да откриете реалността, необходимо ви е да разкъсате всичко, което ви свързва и да изследвате не само външно, не само отношенията си с хората и нещата, но също така да постигнете, да опознаете вътрешното си “аз”. Всичко това е самопознание, т.е., не само на съзнанието, но и на подсъзнанието, на скритите потайни места на мозъка и психиката.

Това изисква непрестанно наблюдение, и ако ви се удаде да се наблюдавате по този начин, ще се убедите, че всъщност няма разделение между вътрешно и външно, тъй като мисълта, подобно на прилива и отлива на океана, се движи напред и назад, навътре и навън. Това двойно движение е единствения процес, който води към самопознание.

Вие не можете да отхвърлите външния свят, тъй като  не сте нещо съществуващо независимо то него.

Проблемите на света е наш проблем. Външното и вътрешното са двете страни на медала. Отшелниците и монасите, отречени от външния свят, само избягват със своите вярвания и суеверия, в света на собствените си илюзии.

Целият живот, понастоящем, е ограничен в пространството и времето. Ние сме затънали в неотложни проблеми. Положението ни в работата, отношенията с хората, проблемите на ревността, страхът от смъртта и т.н. отравят живота ни.

А способни ли са умът и психиката ни да преодолеят всичко това? Мога да ви убедя, че са способни. Тъй, аз самият, бях в най-отдалечените дълбочини на психиката и преодолях всичко.

Векове наред сме били увлечени от стремежа да преценяваме, да обсъждаме, да одобряваме и класифицираме.

Но, опитайте се да погледнете цвете, звезда, дърво, кой да е предмет, без да задействате процеса на мисленето.

Тогава ще видите много повече и ще установите контакт с тези предмети, непосредствен контакт. Идеалът е продукт на ума. Хората го създават, за да се отделят от това, “което е”. Ето как възниква действеността.

Самопознанието се състои в това, внимателно да следим мислите, чувствата, импулсите си. Но, не си казвайте, дори за миг “аз ги опознах”. Може да се опознае само това, което е статично.

Въпрос: Съществува ли начин да постигнем безмълвие в ума?

Отговор: Вашият ум винаги е зает с нещо: с радиото, с проблемите си, с професията. Беседите, емоциите, идеите безпокоят ума ви. Опитвали сте да не бъдете заети? Когато не сте заети, се появява страхът от самотата. Но умът винаги е зает с нещо. Прекъсването на тая заетост, довежда съзнанието до изолация, но това състояние плаши. Ето защо, умът ви бърбори и бърбори.

 

Джиду Кришнамурти , “THERE IS NO THINKER, ONLY THOUGHT” , беседа ПЪРВА

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 2 Средно: 5]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Значението на пълното внимание

Значението на пълното внимание

Ние никога не се намираме в състояние на пълно внимание, вследствие на което нашите реакции и отговори имат ограничен характер,…
Щом свършиш работата, се оттегли

Щом свършиш работата, се оттегли

По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш. Направиш ли острието твърде остро, то скоро ще стане тъпо. Струпай куп…
За потребностите, страстите и любовта

За потребностите, страстите и любовта

За да разберем желанието, с всичките му конфликти и мъчения, трябва да разберем какво представлява потребността. Струва ни се, че…