Свобода и авторитет

Не искам да говоря повърхностно, академично и не на нивото на думите. Свободата е възможна само при непосредствено разбиране, без усилия, без противоречия, без конфликти. Такова разбиране веднага освобождава ума от проблемите, които тежат върху него.

Авторитетът разрушава свободата, поражда страх и в действителност осакатява всяка мисъл. Авторитетът неизбежно е придружен от сравнение, подражание, съгласни ли сте? Съществува, не само външен авторитет, във вид на закон, който е ясен. Има и вътрешен – във вид на знания, опит, традиции, подчинение, на образеца на поведението, приет в обществото, или препоръчан от учителя.

Търсенето на авторитет не спира, тъй като, повечето от нас се страхуват да не се отклонят от правия път. Нали успехът за нас е обект на поклонение, а авторитетът осигурява успеха.

Казват ви, че при съблюдение на определен образ на действия, при подчинение на определен вид идеи,  ще достигнете освобождение, пълно личностно разкритие, свобода. Аз обаче, смятам за абсурдно това, че някаква дисциплина, регламентация, принуждение, подражание, съгласуваност на вашите действия, с тия на другите, може да доведе до свобода. Не е възможно да осакатяваме, да прекрояваме, да объркваме ума си, и с това да стигнем до свободата. Прекроеният ум и свободата са несъвместими, те се взаимоизключват.

На какво се дължи постоянната потребност да следваме образеца?

Няма съмнение, че жаждата за сигурност и безопасност е причината за това. А това вече е страх. Всички ние търсим безопасността в тая, или оная форма, и затова ни е необходим авторитетът. Затова се хващаме за идеали, надежди, вярвания. Само уравновесеният ум не е засегнат от страха, а боязливият и покорен ум винаги желае авторитета,  можем ли да се избавим от страха, като напълно се откажем от авторитета?

Ние можем да се освободим от външния авторитет, като принадлежност към определена национална група, колектив, семейство, с всичките им особености. Много по-трудно е, да се освободим от вътрешния авторитет, който е нашият жизнен опит и багажът ни от знания.

Обремененият със знания и опит ум, се намира в състояние на вцепенение. Този ум е стар, той не може свободно и с цялата си широта да отговаря на живота. За да пристъпим към решението на не една задача, е необходим млад, силен ум, без илюзии, горещ и решителен. Такъв ум не се намира в плен на илюзии, натрупани знания и не е скован от миналия опит.

Какво представлява опитът, който ни дава благородство и мъдрост?

Той представлява, отразени в паметта, отговори на нашите психически способности на външни дразнители от религиозен, научен, технически или практически характер. Десети, стотици разни влияния, непрекъснато ни въздействат и формират нашия ум.

Ако искате да разберете всяко отделно въздействие, ще умрете преди да решите тази задача. Но, ако сте способни да разберете напълно, поне едно-единствено влияние, ще разберете и всички останали. Но, за да разберете едно от тях, необходимо е да вникнете в него без остатък.

Освобождението от авторитета не е нещо опасно. Това е, по-скоро, освобождение от тежък товар. Психиката веднага чувства потресаващ поврат. У този, който не търси безопасност в тая или оная форма, не се наблюдава объркване, а разбирането му се задълбочава.

Въпрос: Винаги ли вярването в Бога се основава на страха?

Отговор: Защо вярвате в Бога? Думата “Бог” не е Бог. Много по-важно е, да откриете за себе си, дали съществува в света НЕЩО, което може да се нарече Бог, отколкото да се привързваме към кое да е вярване или вяра. Но, за да открием нещо сами е необходима огромна енергия, която ни позволява да минем през всички вярвания.

Вярата не ни довежда при Бога. Нито един храм, нито една църква, никаква догма, и никакъв обред, няма да ни доближат до реалността. Тази реалност съществува. Но, ако поискате да я опознаете, няма да ви помогне ограниченото съзнание. Тясната и дребнава психика, може да намери само своите малки богове. Значи, трябва да се откажем веднъж-завинаги от всички вярвания, от цялата ни респектабилност, за да открием това, което е реално. Ако сте слушали внимателно, с чувството за дълбоко проникновение, имали сте възможността да разрушите всички препятствия, създадени от ума и да откриете това, което е истинно.

 

Джиду Кришнамурти , “THERE IS NO THINKER, ONLY THOUGHT” , беседа ВТОРА

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Значението на пълното внимание

Значението на пълното внимание

Ние никога не се намираме в състояние на пълно внимание, вследствие на което нашите реакции и отговори имат ограничен характер,…
Щом свършиш работата, се оттегли

Щом свършиш работата, се оттегли

По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш. Направиш ли острието твърде остро, то скоро ще стане тъпо. Струпай куп…
За потребностите, страстите и любовта

За потребностите, страстите и любовта

За да разберем желанието, с всичките му конфликти и мъчения, трябва да разберем какво представлява потребността. Струва ни се, че…