Думите, сами по себе си, имат ограничено значение: те са символи, употребявани за общуване. Ако искаме да докоснем нещата, които не се поддават на обяснение, трябва много внимателно да се движим сред тях. Ние винаги сме склонни да тълкуваме думите в съответствие с нашите симпатии и антипатии и, затова, минаваме встрани от смисъла на казаното. Предстои ни да открием къде се намират лъжата и истината и затова, трябва да минем отвъд рамките на думите. В процеса на това отстранение се крие опасността за субективното тълкуване на думите. Ако умът ни е свободен от думите, ще можем да общуваме помежду си, отвъд рамките на думите.

Смъртта е един от най-сложните проблеми, ако се опитваме да я постигнем на опит и дълбоко да проникнем в нея. Ние, или разсъждаваме като се отделим от нея с интелектуални обяснения, или се обръщаме към вярвания, догми и идеи. Обаче, нито догмите, нито вярванията, нито идеите и разсъжденията, ще решат тоя проблем. Смъртта е тук, тя винаги е тук. Даже, ако учените и лекарите успеят да продължат живота ви с петдесет и повече години, смъртта пак ще дочака своя час. За да разберем какво е смъртта, трябва да вникнем в нея, не интелектуално, не на нивото на думите и чувствата, а да посрещнем прави самия факт на смъртта и да проникнем в него. Това изисква голяма енергия, особена острота на възприятие. Но тези условия никога няма да се появят, ако ние сме обзети от страха.

Много младежи и старци се страхуват от смъртта, но там, където е страхът, няма място за разбиране. За да вникнем в смисъла на смъртта, първо трябва да се избавим от страха.

Ние се стремим да избегнем това, от което ни е страх. Затова винаги се намираме в състояние на бягство. Именно стремежът да избягаме от обекта на страха заражда в нас тоя страх. С други думи, този стремеж е самият страх. От това следва, че страхът се създава с участието на времето, на мисълта. Нашата мисъл продължава страха. А мисълта е отговор на паметта и представлява физиологически процес. Тук възниква въпросът: Може ли да умре мисълта?

Възможно ли е да умрат всички спомени, всички видове памет, опит, всички съдържания, всички ценности, които са натрупани от човека?

Ако искаме да разберем какво е смъртта, необходимо е да започнем да живеем с нея, да разберем истината, не на думи, не интелектуално, да разберем как може да се живее с нещо съвсем особено, завършено, което не се поддава на обсъждане и сделки. За това е необходимо да се освободим от страха. Пробвали ли сте някога да умрете, за да разберете нещо? Да умрете без оправдания, без избор, например заради скръб или някакво удоволствие? В смъртта няма скрита аргументация, вие не можете да водите дискусия с нея, тя е категорична, безусловна. Именно така трябва да умрем за спомените, за мислите.

Ако сте опитвали това, сигурно знаете колко е трудно. За да се отделим напълно и окончателно от нещо, без да искаме друго в замяна, е необходимо много ясно разбиране. Докато съществува непрекъснатост на мисълта във времето, както в страданието, така и в удоволствието, е неизбежен страхът, а страхът изключва възможността за разбиране. Но, ако умрете за нещо, умрете напълно, докрай, тогава ще видите, че смъртта е нещо съвсем различно от това, което сте си представяли. Тя е нещо съвсем друго. Ние жадуваме за непрекъснатост. Ние имахме опит, натрупахме знания, възпитахме в себе си различни форми добродетел, създадохме характера си и т.н. Ние се страхуваме, че всичко това ще дочака края си и затова се безпокоим какво ще стане с нас, когато дойде смъртта.

Разбирайки, че смъртта е неизбежна, ние се обръщаме за помощ към разни вярвания, които всъщност осигуряват непрекъснатостта на това, което е. Ние искаме да живеем. Да живеем без страх, значи да бъдем безсмъртни. Какво значи да умрем вътрешно? Мисълта е непрекъснатост на вътрешното, пренесено в бъдещето, не е ли така? Мисълта е реакция на паметта, а паметта – резултат от опита. А опитът е процес, стимули и опити. Можете да се убедите, че мисълта винаги действа в областта на известното и докато функционира механизмът на паметта, страхът е неизбежен.

Вие самите трябва да участвате при изследването на сърцето и ума ви. Необходимо е познание за самия себе си, от което започва освобождението от страха. Не трябва нищо да изисквате от живота.

Болшинството с течение на годините увяхват, но това не е смърт. Портретът на спомена, образът на човека в сърцето ни не е любов, а само памет. Любовта е неизвестното, също както и смъртта.

Ако проучите този въпрос дълбоко, не само на нивото на съзнанието, но и в голяма дълбочина на подсъзнанието, извън рамките на мисълта, зад пределите на съзнанието, съществуващо в рамките на мисълта, тогава ще откриете, че смъртта е необикновено явление, че тя е творчество. Творчеството започва само тогава, когато сте умрели за всякакво знание, за всички думи.

Ако започнете да се самонаблюдавате, като в огледало, ще установите, че сте само натрупване на спомени. Всички тези спомени се отнасят към миналото, не е ли така? Не може ли да умрем за всичко това изведнъж, с едно решително усилие? Това е възможно, но след обширно изследване на самия себе си, осъзнаване на всяка мисъл, всеки жест, за да няма никакво натрупване. Аз съм убеден във възможността за това. Всичко, което знаем в този момент е дим на привързаността. Ние нищо не знаем за пламъка, скрит зад думи. Но, ако разпръснем този дим, ние непременно ще открием не теоретически, а в действителност, че да живеем и да умрем, е едно и също нещо.

За да разрушим илюзията, е необходимо отсъствие на страха, трябва да се чувствате самотни, способни до устоите в живота без Бога, без семейство, без осъзнаване на времето. Това не е отчаяние, но в това състояние откриваме, че животът е смърт, а смъртта – творчество и любов. Смъртта е разрушение, творчество и любов. Тези три явления съществуват винаги заедно, те са неотделими.

Творчеството не е израз на личното, то протича извън пределите на мислите и чувствата, то е свободно от всякаква техника, от всякакъв артистичен израз. Творчеството е самата любов. Артистът, например, е зает само със себе си, но това е много повърхностно. Той не е творец.

Въпрос: Как могат да съществуват бъдещите поколения, ако всяка секунда е смърт?

Отговор: Наистина ли сте загрижени за бъдещите поколения? Нима любовта е несъвместима с възможността да имате деца? Знаете ли в действителност какво значи да обичаш някого? Нямам предвид половото влечение. Аз говоря на онова пълно сливане с другото същество, сливането, което предизвиква възторг. Това е сравнително лесно осъществимо, ако сте обхванати от емоции. Но не говоря и за това. Аз имам предвид тоя пламък, в който вие или другия преставате да съществувате. Ако знаете това в действително, тогава не може да става и дума за бъдещите поколения. Ако се интересувахте от бъдещото поколение, щяхме да имаме други училища, съвсем друга форма на образование, не е ли така? Нямаше да има борба за съществуване, нямаше да има нищо, което да отравя живота ни.

Въпрос: Ако не знаем какво е истината, докато живеем, можем ли да разберем това след смъртта?

Отговор: Какво е истината? Истината не е това, което са ни казвали църквата, свещеникът, съседът, книгата, това не е склад, или вярване. Тя е нещо живо, ново. Вие трябва да умрете за всичко това, което сте знаели по рано. Ако искате да видите нещо ясно, много ясно да видите роза, друг човек, тогава трябва да умрете за думите, за паметта във връзка с тоя човек. Тогава ще узнаете какво е истината.

Въпрос: Какво можете да кажете по повод физическата смърт?

Отговор: Нима има машина, която не се износва? Колкото и точно да е регулирана, колкото и редовно да се смазва, в края на краищата, тя се разрушава от износ. Ако се храним със здрава храна, правим упражнения, приемаме необходимите лекарства, можем да доживеем 150 години. Но все пак, машината ще се разпадне и пред вас ще се изпречи проблемът със смъртта. Затова е по-разумно, по-мъдро и рационално да решим тоя проблем сега и завинаги да определим отношението си към него.

 

Джиду Кришнамурти , “THERE IS NO THINKER, ONLY THOUGHT” , беседа СЕДМА

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 0 Средно: 0]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Егото не е личностно

Егото не е личностно

На колективно ниво умствената позиция „ние сме прави, а те грешат“ е особено дълбоко вкоренена в онези части на света,…
Войната е умствена установка

Войната е умствена установка

В определени случаи сте в състояние да защитите себе си или някой друг от нараняване от трети човек, но внимавайте…
Истината: относителна или абсолютна

Истината: относителна или абсолютна

Извън царството на простите и подлежащи на проверка факти сигурността на „аз съм прав, а ти грешиш“ е нещо опасно,…