Трябва много ясно да разберем и да усвоим изкуството на слушане, изкуството на виждане и изкуството да се учим. Думата изкуство обикновено се свързва с художниците, които рисуват, с поетите, които пишат поеми, със скулпторите, създаващи статуи и т.н. Но значението на думата изкуство означава да поставим всяко нещо на правилното му място. Това ще рече да поставим мислите, чувствата и тревогите си на правилното място, да подредим нещата така, че всичко да бъде в хармония.
Много рядко чуваме другите. Дотолкова сме погълнати от собствените си преживявания, заключения, проблеми, преценки, че нямаме възможност да слушаме. Вие може да слушате истински само ако оставите настрана собственото си мнение, знания, заключения и проблеми. Тогава вие сте свободни да слушате, без да тълкувате, без да преценявате или да осъждате. Всъщност изкуството да се слуша означава, че слушате с голяма загриженост, внимание и добронамереност. Ако сте способни да слушате по този начин, тогава общуването става много просто. Тогава не може да има недоразумения. Общуването означава да мислите заедно, да споделяте нещата, за които говорите, да участвате съвместно в разглеждането на проблема. Тъй като живеем в чудовищен, покварен свят, където всичко е толкова грозно, жестоко, брутално и безсмислено, аз мисля, че умението на общуването става много важно. Изкуството на слушането означава, че човек разбира незабавно за какво става дума и вижда факта мигновено. Изкуството на слушането означава свобода, всеки нюанс на думата придобива значение, разбирането става спонтанно. Ако сме свободни да наблюдаваме, прозрението идва мигновено.
Съществува също така и изкуството на виждането, т.е. да видите нещата такива, каквито са, а не каквито ви се иска да бъдат, да видите нещата без никакви илюзии, без предварителни мнения или преценки, да видите действително съществуващото, а не вашите заключения.
Следва изкуството на ученето, което не означава механично запомняне. Нашите мозъци са станали извънредно механични. Изкуството на ученето означава, че сте свободни да наблюдавате, да слушате без предразсъдъци, без аргументация, без емоционални, романтични реакции от ваша страна.
Ако овладеем действително, а не само интелектуално тези три умения във всекидневието и ако сложим всяко нещо на правилното му място, тогава ще заживеем спокойно и хармонично. Затова, моля ви, усвоявайте изкуството на слушането сега, в този момент. Слушайте внимателно и се постарайте да разберете, че мисълта е време, измерване, тя е действие във времето, което поражда страх. Ако вие не преценявате това твърдение и ако слушате истински със сърцето, с ума, с пълно внимание, старание и грижа, тогава ще разберете, че за страха няма място. Изкуството на слушането е чудо.
И така, слушайте, без да мислите какво трябва да направите. Умението да слушате означава, че сте чувствителни, внимателни, с будно съзнание в този момент. Ако направите това сега, ще установите, че поставяте мисълта на правилното й място. Тогава изграждате истински взаимоотношения с другите и затова никога няма да бъдете в конфликт с тях.
Нашето съзнание е всекидневният ни живот. В съзнанието има стремеж към власт, има болка и огорчения, които сме преживели в детството си. Има страх, удоволствие, а също и това, което наричаме любов, но което не е любов. В съзнанието ни има безчет вярвания, които ревниво пазим – вярата в бога или вярата, че няма бог, вяра в социализма или капитализма. Наличието на вяра сочи, че това е живот, основан на преструвки, който няма нищо общо с действителността.
Слагаме ред в съзнанието си, не като се стремим към реда, не като полагаме усилия за въвеждане на ред, а като слушаме, виждаме и учим. За да слушате, не трябва да следвате никаква посока. За да виждате, не трябва да има никакво изопачаване. А за да учите, не трябва да запаметявате, нужна ви е свобода да гледате и да наблюдавате.
Джиду Кришнамурти, „Беседи за търсене на смисъла.“
