Февруарска среща

Февруари е. Отидох. Бях й обещал изненада през февруари.

Пазарих. Нещата, които тя не би си купила и то не защото няма възможност, а поради „тайни“ причини. Зарадва се, както винаги на дребните детски лакомства. Прибра ги тихо и потайно. Някъде.

Телевизорът с неистов шум огласяваше поредния сериал. Тя вече не чуваше добре, а как ме позна визуално е мистерия. Седим си в хола и от екрана се чува бърборене. Тих въпрос наруши тишината, а силен бе отговора. Отново … тишина, но не от онези призрачните, планинските, вълшебните, а просто тишина … между диханията.

И друг път съм идвал, но сега бе различно.

Някакво странно усещане витаеше във въздуха. Вечеряхме, а тя не бързаше за сериала. Топлина, доверие и още нещо витаеше в стаята.

Бабет.

Силна жена. Доскоро се бореше с всичко „несправедливо“. Днес … ми сподели.

– Няма смисъл, не искам да си вдигам кръвното. А и те все пак са … търсеше думите.

За първи път я виждах да търси думите. Сподели, че вече не чува, не вижда добре и не може да помни … думите. Търсеше ги. За малко да се разплача. Говорихме си, но по друг начин. Сякаш отново бе станала малко дете. Без думи казваше и аз чувах. Душата й. Погледнах очите й. Нямаше съпротива, но не бяха и празни, просто … тишина. Не знам. За първи път не знаех, а само усещах това, което не се изразява с думи. Хванах я за ръката, мека като бебешко дупе.

Бърборихме си. Гледахме никакъв сериал, но аз усещах душата й. Изморен си легнах, а тя загаси телевизора и ми пожела леки сънища.

Станах рано и на пръсти си направих кафе.

– Къде си, Емо? – прозвуча в апартамента.

– Тук. Тук съм, бабо.

– Добре!

Шумът на делничния ден взе връх. Кранове, багери, арматуристи и дори полицейската сирена озвучиха квартала и не само.

– Да ти помогна, бабо?

– Не.

Пак гордост и сила се появиха в нея. Спретна обяда. Любимият й ориз с пилешко. Домъкна от нейде и три буркана с различно съдържание, за да има на масата.

Хапвахме бавно, знаейки че наближава момента за раздялата.

– Пак седя малко. – но не с укор, а с желание да задържи момента.

Прегърнах я. Целувка по челото и изрекох това, което репетирах два дена.

– Благодаря.

А исках да и кажа още … толкова много.

Хареса ли ти този текст?
[Общо: 2 Средно: 5]
Сподели този пост с приятели
Share on facebook
Share on email
Share on linkedin

Може би ще искаш да прочетеш и това:

Неизследваните мисли и тяхното влияние в живота ни

Неизследваните мисли и тяхното влияние в живота ни

Нашите мисли или чувства с „негативен“ оттенък са следствие на неразбирането ни за това, което се случва в момента. В…
Твоят приятел гневът

Твоят приятел гневът

Всичко е енергия, която преминава от една форма в друга. Гневът също е енергия, която се заражда във вашето тяло…
Пътят към промяна на удовлетворяване на потребностите във взаимоотношенията

Пътят към промяна на удовлетворяване на потребностите във взаимоотношенията

Всички се раждаме на този свят с необходимост за удовлетворяване на някакви потребности. Потребностите на човек от храна, подслон, сигурност…